Бариерата

- И не е чак толкова страшно! - отвърна Доротея малко троснато. - По-добре човек да си въобразява, че е нещо. Отколкото да е нищо.

Много по-късно, когато това немито и нескопосно момиче по един или друг начин стана част от живота ми, тая нейна примирена покорност щеше да къса из ден в ден сърцето и нервите ми.

— Хубава приказка. Но малко наивна, разбира се.
Само това не очаквах да чуя от нея.
— Защо наивна?
— Не знам дали си струва да се превърнеш от лебед в човек. И то в царкиня на всичко отгоре. В тоя скучен дворец.
Очевидно не се шегуваше, гласът й звучеше съвсем искрено.
— А роклите? — пошегувах се аз. — А принцът?
— Да, но лебедите летят! — отвърна тя простичко.

Човекът е произлязъл от птиците! — отвърна тя с укор.
— А тогава ти защо плуваше като жабка?… Кой те е учил?… Това е дълбок инстинкт.
— Не знам… Ти може да произлизаш от жабите, Антони. Но аз произлизам от птиците. Сигурна съм в това.
— Добре — казах аз. — Иди се облечи. И изобщо не те ли е срам от мене?
— От тебе — не! — отвърна тя, като свиваше на кок мократа си коса.
Не е кой знае какъв комплимент за един мъж да не се срамуват от него.

Времето най-сетне се беше стоплило, белият гребе на Витоша ставаше все по-дрипав и кален.

"Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, Антони, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари."