Под купола

"Тъкмо с това трябва да се справим ние - каза Рени - С нещастното простолюдие. Какво искат те , Картър? Искат храна, Опра Уинфри, кънтри музика и топло легло, в което след залез слънце да чукат грозотиите си. За да могат да направят деца, приличащи на самите тях."

"Колкото по-скоро се махнеха оттук, толкова по-добре... независимо какво количество продукти щяха да отнесат със себе си. Изключително важно беше и да се отнасят с тях като с купувачи, а не като с грабители. Барби беше убеден, че ако върнеш на някого (без значение мъж или жена) неговото самоуважение, в повечето случаи ще му върнеш и способността да мисли и да разсъждава трезво."

"В потискащия среднощен мрак не бе никак лесно да си оптимист. Когато оставаха дълги часове до изгрева, лошите мисли лесно се сдобиваха с плът и тръгваха да бродят в тъмнината. Мъртвилото на нощта ги превръщаше в ходещи мъртъвци."

"Когато градиш планове, мислиш мащабно и действаш с размах. Това бе американският начин. Дефицитът и оскъдицата са обида за съзнанието и духа"

"Джо бе напълно съгласен с родителите си, които наричаха вманиачените по световната конспирация "идиотите със станиолени шапки", но в същото време поддържаше и схващането, че ако виждаш много конски фъшкии, наблизо със сигурност се спотайва някое пони"