City

Мислеше, че е късмет да си гений, понеже е начин да си спасиш живота.

Да се озовеш в леглото на някого, когото не си виждала никога преди, е като да пътешестваш.

- Как бяха лайната?
- Обилни.
- От сезона е,през зимата акат,чак драго да ти стане-неказа Пумеранг.
И тримата бяха пъхнали ръце дълбоко в джобовете. Мразеха ръкавици. Като се замислиш, от всичките хубави неща, които можеш да правиш с ръце, няма нито едно, дето да можеш да го правиш, ако си надянал ръкавици.
- Тръгваме ли?
- Тръгваме.

Гротескно. Но колко пъти е така, така е почти винаги: накрая откриваш, че болката, всичката тази болка е била излишна, че си страдал като добиче, а е било излишно, не е било справедливо или несправедливо, не е било хубаво или лошо, било е само излишно, всичко, което можеш да кажеш накрая е: беше излишна болка. Да се побъркаш, ако се замислиш, по-добре не го мисли, всичко, което можеш да направиш, е да не го мислиш повече, никога повече, разбираш ли?

...хората обикновено не знаят, че няколко трика стигат, за да си спестиш куп килограми, въпросът е просто да ядеш с малко интелигентност.

Професор Мондриан Килрой изучаваше кривите предмети и въздействието им върху възприятията на човека и върху неговата етико-сантиментална настройка.Беше убеден, че наличието на криви предмети в показателя на съществуващото е всичко друго, но не и случайно, и дори представлява по някакъв начин пътя за бягство, по който реалното се изплъзва от съдбата си на твърда, правоъгълно организирана и фатално фиксирана структура. Изобщо то именно привежда отново света в движение.

Странно нещо е.Когато ти се случи да видиш мястото, където би бил спасен, все става така, че го гледаш отвън. Никога не си вътре. Твоето място е, но ти никога не си там...край, прекарването е завинаги, повече назад връщане няма, оставаш си вечно някой, който минава оттам случайно, в ноктите на разкъсващо болезнено удивление, и значи винаги по-весел от другите и винаги по-тъжен, с всичките тия неща, докато се луташ, за смях и за плач.