Пътешествие до края на нощта

„Имаше голяма нужда от чудеса. Само че клиентите ми не държаха да върша чудеса, напротив, те разчитаха на туберколозите си, за да преминат от състоянието на абсолютна мизерия, в което се задъхваха от край време, в състоянието на относителна мизерия, до което би ги докарала микроскопичната държавна пенсия. Мъкнеха храчките си с , общо взето, положителни проби от преглед на преглед още от войната. Слабееха - храна малко, повръщане обилно, вино чудовищно много и работа все пак, през три дни, за да бъда точен.
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”

„Малко същества са способни, като минат двайсет години, на поне мъничко от тази лесна обич, обичта на животните. Светът не е това, за което сме го смятали, там е работата! Е, и си променяме мутрата! И то как! След като сме сбъркали! За нула време се превръщаме в пълноценни говеда! Ето това ни се изписва на лицето, като минем двайсет години! Грешката! Лицето ни е само една грешка!”

„Човек все пак се съпротивлява, трудно му е да се отврати от собствената си същност, иска му се да прекрати всичко това, за да размисли и да чуе ударите на сърцето си, но не може да го направи. Нищо вече не може да спре. Безграничната кутия за стомана е заложила всичко на карта и ние се въртим вътре с машините и със земята. Всички заедно! И с хилядите циркуляри и с чуковете, които никога не се стоварват едновременно и чиито трясъци се разбиват един в друг, а някои от тях са така жестоко силни, че пораждат около себе си подобие на благотворна тишина.”

"Вярно беше това, което ми бе обяснил, че във "Форд" взимат когото и да е. Не лъжеше. Отначало имах съмнения, защото сиромасите лесно започват да си въобразяват. От един момент нататък при мизерията умът не прекарва цялото си време с тялото. Прекалено зле му е вътре. Нещото, което ви говори тогава, е почти само душата. Не може да и се търси отговорност на душата"

"Ако се свършеха лъжите, светът би трябвало да се закрие поне за две-три поколения. Не би имало какво да си кажем или почти."

" Майка ми не само знаеше поговорки за честността, тя казваше също, спомних си навреме, когато гореше вкъщи старите бинтове: "Огънят пречиства всичко!" У майка си човек може да намери какво ли не, за всеки случай от живота. Стига да умее да избира."

"Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо"

"За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно."

"Не съществува интелигентна суета. Тя е инстинкт."

"Стига да не убива, военният е същинско дете. Лесно е да го развеселиш. Тъй като не е свикнал да мисли, щом го заговорите, той е принуден, за да се опита да ви разбере, да положи обременителни усилия."

"Човек губи огромна част от младостта си поради непохватност. Беше очевидно, че тя ще ме напусне, моята любима, окончателно и съвсем скоро.Още не бях разбрал, че съществуват две много различни човечества, едното на богатите, другото на бедните. Нужни ми бяха, като на толкова други като мен, двайсет години и една война, за да се науча да си стоя в собствената категория, да питам за цената на нещата и на хората, преди да ги докосна и главно преди да се привържа към тях."

"Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри."

"Има много начини да си осъден на смърт. Какво не бих дал в онзи момент, за да бъда в затвора вместо там - аз, кретенът! Заради това например, че когато беше съвсем лесно, предвидливо съм откраднал нещо, някъде, навреме. Как не се бях сетил! От затвора излизаш жив от войната - не.Останалото са празни приказки.
Ако само още имах време, ама нямах! Нямаше вече нищо за крадене! Как щеше да ми е хубаво в едно миличко затворче, казвах си, през което не минават куршуми! Никога не минават! Знаех за едно точно такова, на слънце, на топло! Мечта на мечтите, а именно сенжерменското, така близо до гората, добре го знаех, едно време често минавах оттам. Как се променят людете! Тогава бях дете и ме беше страх от затвора. Защото още не познавах хората. Никога вече няма да вярвам на това, което говорят, на това което мислят. От хората и само от хората трябва да се бои човек, винаги."

"Аз лично селото, веднага трябва да си кажа, никога не съм го търпял, винаги ми се е струвало тъжно с несвършващите калища, с къщите, в които все няма никой, и с пътищата, които не водят доникъде. А като му се прибави и войната, направо не се издържа. Беше излязъл вятър, остър такъв, от двете страни на насипа, тополите смесваха вихрушките си от листа с тихия сух шум, който идваше към нас отсреща. Тези непознати войници не ни улучваха, но плътно ни обгръщаха със смърт, като с наметало. Не смеех да шавна"