Дневник на прелъстителя

"Искам да ти доверя една тайна, моя доверенице. На кого иначе дая доверя? На ехото? То би я издало. На звездите? Те са студени. На хората? Те няма да я разберат. Само на теб мога да я доверя, защото ти ще съумееш да я пазиш. Има едно момиче, по - красиво от мечтите на моята душа, по - чисто от светлината на слънцето, по - дълбоко от дълбините на морето, по - гордо от полета на орела, о, има такова момиче! Сведи глава към ухото ми и към това, което изричам, тъй че тайната ми да се прокрадне в нея - това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот, обичам го повече от всичките си мисли, защото то е единствената ми мисъл, обичам го по - горещо, отколкото цветето обича слънцето, по прочувствено, отколкото страданието обича съкровението на натъжената душа, обичам го с копнеж, по - силен от копнежа по дъжда на горещия пясък в пустинята.

"Колко красива е сега, когато ветровете в нея са утихнали и тя е намерила покой в едно единствено състояние. Нейното същество е хармония между тъгата и болката. Тя е наистина трогателна. Ето, седи с пътните си дрехи, макар че не е имала намерение да пътува. Облякла ги е, за да се упъти на среща с щастието си, но сега те свидетелстват за болката и, защото тя прилича на човек от когото щастието е отпътувало."