Будистки плаж

Вярвам, че любовта е тази, която осмисля и най-вече спасява човешкия живот. Чудил съм се даже кое е по-прекрасно – любовта или човекът, когото обичаш. Когато се разделиш с някого, когото си обичал, същата тази любов продължава да живее своя собствен живот, в началото, горката, не знае какво се е случило, стои в някой ъгъл, като прогонено животно с обиден, нажален и неразбиращ поглед, чака своите хора, не ги вижда заедно, студено е. Започва да броди из местата, които най-много сте обичали, с надеждата да ви види пак, скимтяща от болка и обида. След това тръгва на път – където има и най-малка надежда да ви види, накрая свиква, озлобява се и се превръща в дрипава, грозна и беззъба старица, порастват шипове по гърба, но продължава да търси, да ги събере, за да получи топлината, която липсва. Тя е третият във всяка връзка, а дори и ако успее да ги събере, двамата няма да се чувстват добре с една грозна, шипясала и беззъба любов помежду си.