Папагалът на Флобер

Защо така настойчиво искат да превърнат познанието в игра? Държат да го поднесат по детски забавно дори на възрастните. Най-вече на възрастните.

"Зад всяка наша измислица се крие истината, повярвай ми. Поезията е точна като геометрията... <Моята нещастна Бовари несъмнено страда и плаче в поне двадесет френски села."
Писмо до Луиз Коле, 14 август 1853г.

Разправят, че живота е нещо прекрасно, но аз предпочитам четенето.
Логан Пирсол Смит, "Премислено"

В литературата нещата се обясняват, ала не и в живота.

Използвайте кратките, простите, истински думи.

Виж, на обикновения, но страстен читател му е позволено да забравя; той може да си замине, за изневерява с други писатели, а после да се завърне и отново да се влюби силно. Не е необходимо връзката да се скрепява чрез сродяване и домашен уют. Тя може да е непостоянна, но когато съществува, е пламенна.

Ако бях литературен диктатор, щях да забраня съвпаденията в художествените творби.

1846
Сред мореплавателите има такива, които откриват нови светове, прибавят земи към земята и звезди към звездите: те са властелините, великите мъже, нетленно прекрасните. Други бълват ужас от корабните оръдия, грабят, забогатяват и затлъстяват. Други пък поемат да търсят злато и коприна под чуждо небе. Има и такива, дето ловят сьомга за чревоугодниците и треска за бедняците. Аз съм невзрачният търпелив ловец на бисери, който се гмурка в дълбочините и излиза с празни ръце и посиняло лице. Някаква гибелна съблазън ме тегли надолу към бездните на мисълта, към онази съкровена глъб, която вечно изкушава силните. Цял живот ще съзерцавам океана на изкуството, в който други плават и се сражават, и навремени за разтуха ще се гмуркам за ония никому ненужни зелени и жълти мидички. Ще си ги събирам и ще облепя с тях стените на моята колиба.

Кому е нужно да нахълтва в мрачния занемарен таван на сбъднатото?

"...човешкото слово е като пукнат казан, който удряме и от който излизат мелодии за мечешко хоро, когато искаме да трогнем звездите."
Флобер, из "Мадам Бовари"

"Дразня се от склонността си към метафори, защото прекалявам с тях. Сравненията са ме нападнали като същински въшки и цялото ми време отива да ги изтребвам, друго не правя."

Защо творбите ни подтикват да преследваме писателите? Защо не оставим хората на мира? Не можем ли да се задоволим само с книгите им?