Свят за изпиване

Адски бързо те надушват, докато си с кинти. Не можеш да го скриеш. Не е нужно да се появяваш с ново кабрио, нито да си купуваш чепици от кожа на алигатор или пък да започнеш редовно да плащаш сметките на цели компании. Изнюхват те и това е - нека после някой обяснява, че парите не миришели.

Водопадът извираше на метри от нас, тоновете вода се сгромолясваха в реката, после тя изчезваше, а в далечината като изпуснат женски копринен шал блещукаше морето.

Те плуват през слънчевия пек като мекици в сгорещен зехтин.

След толкова вампири в живота ми, откакто съм тук, имам чувството, че съм в резерват за щастливци.

Милица бърбореше с Нико на български и както ми се стори - флиртуваше. Защо пък не. Разбирах я. Подозирах, че сутрин тя плаче. Защото, ако не изплачеш думите - поройно, пенливо, с възторг от демиургичната им същност - няма как дори да опиташ да ги кажеш. Не че са за казване.

...понякога трябва да се задоволиш с едно тяло
защото думите са скъпи...

По-късно трябваше да говорим или да се любим. Или и двете.

Той каза: "По-добър си, отколкото се правиш." А правилното изказване всъщност беше: "По-добър си, отколкото си мислиш." Той е баща ми.