Падането

Почувствах отвращение от себе си? Хайде де, по-скоро бях отвратен от другите. Аз знаех наистина своите слабости и съжалявах за тях. Но продължавах да ги забравям със забележителна упоритост. И обратното, в сърцето си непрекъснато съдех другите.

"Така живеех аз ден за ден, непрекъснато само за собственото си "аз - аз - аз". От ден за ден жените, от ден за ден добродетелта или порокът, от ден за ден като кучетата, но всеки ден такъв какъвто съм, солиден на поста. Така напредвах по повърхността на живота, напредвах, тъй да се каже, в думите, никога в реалността. Колко едва прочетени книги, колко едва обикнати приятели, колко едва посетени градове, колко едва обладани жени! Правех жестове от скука или за развлечение. Хората ги следваха, искаха да се заловят, но нямаше за какво и това беше нещастието. За тях. Защото аз забравях. Винаги съм си спомнял само за себе си."