Големият дрешник

Къде впрочем бяха те, тези славни хора, за които ми бе говорил баща ми...?
Те вървяха по тротоара, купуваха вестници, качваха се на автобуса - малки, подвижни късчета самота, които се поздравяват и се избягват, пустинни островчета, които не вярват в континенти; баща ми ме беше излъгал, хората не съществуваха и това, което виждах на улицата, бе само дрешник. Свлечена кожа, износени дрехи - светът беше един огромен Жестар-Фелюш. С празни ръкави, откъдето нито една братска ръка не се протягаше към мен. Улицата беше пълна със сака и панталони, с шапки и обувки, един огромен изоставен дрешник, който се опитваше да измами света, да се накичи с име, адрес, мисъл.

... Кул се промъкна там в негово отсъствие ... Не се бе стърпял да не въведе малко ред преди да излезе и при завръщането си Вандерпуте беше намерил стаята си подредена, почистена, излъскана, проветрена - човек би казал, разказваше по-късно ужасен старият, че някой циклон е отнесъл всичко. Изправен пред такова бедствие, Вандерпуте беше надал ужасен рев, а после бе припаднал, та се беше наложило да викат практикуващия лекар.
На стария бяха нужни няколко месеца тежък мравешки труд, за да създаде наново обичайния безпорядък около себе си;