Тилт

Всеки кръстопът, погледнат от достатъчно високо, прилича на разпятие.

Точно за това ти говоря, за тази неспособност на любовта да преценява реалния живот, за измисления свят, в който си живее..

А любовта не може да се съпротивлява на омразата. Тя е самодостатъчна, тя живее сама от себе си, има собствени страхове, тревоги, измислени битки. Тя не може да отговаря на удари отвън. Любовта е прекалено заета със себе си и затова не мисли реално, затова я спохождат неприятности...

Ето това няма никога да се промени. Човек се ражда млад, блестящ и бодящ като ето тази игла. Като копието на свети Георги. Постепенно обаче нуждата да събере двата края започва да го притиска. Да го навежда, да го свива. Все по-надолу и все по-надолу. Докато най-после свърже тези пусти два края окончателно и - хоп - от копие си се превърнал в безопасна игла. Трябва да си от много як метал, за да не ти се случи... Или да се съгласиш от време на време да те прибират там, където няма да бодеш. Сиреч тук. Ти избираш каква игла да си - безопасна или опасна.

Хората имат нужда идеите да им бъдат внушавани просто и ясно. Хората не понасят сложността на света, объркват се, ако трябва да носят отговорност за решенията си... Ако пък ги блъснеш по-силно в правилната посока, могат да увиснат.

... В живота има хиляди възможности, милиони избори. Всеки ден, всеки миг човек прави избор. Например - какво да облече, по коя улица да мине, кои книги да чете. Какво да яде, кои да са приятелите му. Тези избори, които правим, са нашето лице. По това ни различават и останалите хора. Затова и в затвора правят така, че да нямаш избор. Всички ядат едно и също, носят едни и същи дрехи, имат един и същи ден. Така в затвора затварят не тялото, а душата ти. Затварят личността ти, защото тя не е друго, а изборите, които правиш...
...
... Искам да ти кажа, че няма лош избор. Всеки избор е добър, стига да не съжаляваш, че си го направил. Да го приемеш за твое лице...