Роксолана

"Най-сетне той намери жена, която го убеди, че на света съществува нещо по-важно, по-ценно и по-високо от неговата недостижимост. Какво точно? Тя самата. Само тя. Беше за него утоляване на жаждата, забрава и възкресение, даваше му освобождаване от всичко, прилично на сладка смърт. Тогава той забравяше дори себе си, освобождаваше се от себе си и знаеше само едно: без тази жена не може да живее, без любовта си към нея, без нейната любов светът ще загуби цялата си прелест, всичките си краски и най-страшното – ще загуби бъдещето си. Понеже любовта е като изкуството, обхваща и онова, което реално съществува, и онова, което трябва някога да настъпи."

Нарекли го Черно, понеже е черна участта му и черни са душите край него, а и делата са черни. Кара Дениз — Черно море.

До най-последните й дни целият този свят бе чужд за нея, чужда бе земята, чуждо небето, чужди дърветата и чужди дъждовете. Да сложиш начало на рода си можеш само в родната земя, оплодотворена от труда на прадедите ти.

Чувствуваше се в центъра на мирозданието, виждаше колко несъвършено, неустойчиво и дори престъпно е това съоръжение. Отделили се бяха един от друг с граници, богове, омраза, а кой можеше да се отдели от времето?

Ибрахим трепна от мрачно предчувствие, но превъзмогна това движение на душата и се помъчи да се усмихне в отговор на смеха на загадъчната чужденка, която не плачеше като всички робини, не се вайкаше, не кършеше отчаяно ръце, а се смееше, сякаш се подиграваше не само на тях, но и на целия този жесток свят, който се стремеше да я покори, да я сломи и унищожи

Синам ага пристъпи към тъмната фигура и дръпна покривалото. Под черната коприна буйно се разпиля ослепително злато и грейна такова сияние, че дори опитният Луиджи, когото беше трудно да смаеш с нещо, ахна и отстъпи от девойката, затова пък сякаш някаква непозната сила блъсна Ибрахим към тези чудни коси. Той дори се наведе към девойката и долови тънките ухания, които струяха от нея

Има роби, които купуват, и роби, които са купувани. Но всички са роби. И няма никакво спасение.

В своя роман "Роксолана" павло Загребелни разказва за удивителната съдба на украинската девойка Анастасия Лисовска, отвлечена от родината си през ХVI век и продадена на робския търг в Истанбул като робиня.Благодарение на блестящия си ум, необикновената сила на волята и привлекателната си външност от безправна робиня тя става жена на султан Сюлейман Веиколепни -най-могъщият сутан в Османската империя.Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на совето време.

Тя замълча. За какво й е светът, за какво са й раят и адът? Сама беше цял един свят, а рая и ада ги носеше в душата си.

Миналото, дори когато се отдалечава, не изчезва безследно у човека, преплита се с настоящето, понякога само проблясва по хоризонтите на съзнанието и изплува в мъчителни спомени или пък се явява в сънищата.