Нашингтон

- Стани! Мирно! - извика той.
Хвърлиха картите и скочиха, заловени в издънка.
Доволен, че ги е хванал в издънка, капитан Недялков им дръпна едно конско, в което ги обвини, че продават социалистическата родина. Заплаши ги с военен съд и затвор и беше готов да ги поведе към ареста. Изведнъж се спря:
- Я - рече той. - Да ви преслушам, като играете карти, поне разбирате ли ги?

Мето вдигна бухалката, а Тошо в бързината грабна от масата оглозган кокал - бедрената кост на бедната Агнес.
В далечния ъгъл на масата Сашо също реагира - извади от вътрешния си джоб отвертката и я насочи като хладно оръжие. Гошо пък докопа двурога вилица, а Рашо, хилав и доволно пиян, стана рязко от стола си, но бе повален на земята - не от случаен юмрук, а от изпития алкохол.

- Защо се сърдиш? - нацупи се Анджела, та дори се нажали. Жално го погледна с големите си черни очи.
- Заради бог Махмур... - рече й. - Ти за древноиндийския бог Махмур чувала ли си?
Не беше чувала.
- Бог Махмур вечер те кара да мешаш уиски и текила с бира, а сутрин ти влиза в главата и ти я троши на дребни парчета!

Гледайте ме в ръцете - викам... Лук тук! Вземам една бира и прас капачката! на перваза на прозореца. Вземам друга бира, вадя си ключовете и отварям с ключ... Третата я отворих на бравата на вратата. Четвъртата капачка - цст! на ръба на един стол. Тия ливади от моя курс направо паднаха от столовете! Седят и викат - импосибъл! Не е импосибъл, им викам, всичко е посибъл, щом си майстор! Дайте една вилица, бе леваци! Дадоха им вилица... И аз с вилицата - прас капачката! Обрах им точките! Ръкопляскат, викат! А аз им казвам - това в България и децата го могат... То се учи в пети клас...

Рано сутринта, още със ставането, той влезе в хола и запали кандилцето под иконата на свети Георги.
- Айде, адаш! - рече му. - Честит имен ден, дати се свети името!
Конникът с копието, пробождащ змея, сякаш остави за момент борбата с чудовището и му кимна от стената: "И на теб!"