Въжеиграчът Карой

В едно иглу, точно на полярния кръг според Google maps, има един предприемач, който, преди да ни се пресекат пътищата, събирал лунна светлина и я продавал в черни кутии за енергийни напитки. Хората като я изпиели замръзвали, погледът им придобивал синкави оттенъци, а очите им губели смисъл. Заприличвали на губещи в казино. Така казва.
Предприемачът Свен Мендел събирал лунната светлина с едни огромни огледала, концентрирал я с фреснелови лещи и произвеждал 50-60 бутилки на нощ при пълнолуние. Когато бил в добро настроение правел напитки от северното сияние.

Луната, като пъп на бременна беше изпъкнала върху нощния небосклон. Тежеше над главата ми и поляризираната и светлина делеше реалността на независими плоскости. Не бе Луна далечна и измръзнала, а бе любопитна и ме наблюдаваше втренчено и следеше движенията ми.
Да, лично мен. Чувствах го по изстиналата кръв, която се бе сгъстила като желе и трудно вървеше във вените ми.

Все пак един въпрос се прокрадна: нима реалният вятър бе спрян от илюзорния Бог или илюзорния вятър бе спрян от реалния Бог.

Пийвам от нещо зелено, може да е мохито, може и мента; не помня подробности от морето – всичко е като голям зелен коктейл, в който може и да плуваш до сутринта, когато морето се превръща в голям син аспирин.

Два завоя по-нагоре по заповед на ЕУ всички боклуци, плуващи по Дунав бяха улавяни в мрежа с размерите на град и течещата вода изглеждаше чиста отгоре. Хората можеха спокойно да се возят с водните си ски. Деца джапаха боси в крайбрежната тиня и крещяха до бога, неуморни и зли, бутаха се хаотично, някои пропадаха, изчезваха безпомощни в калта и майките им се втурваха да ги вадят от тинята и дълго след това ги чистеха, за да са сигурни, че са извадили своето дете. Всичко това изнервяше кмета. Началото на всеки панаир винаги го изнервяше, защото идваха всякакви непредсказуеми хора, най-обикновени изроди, представящи се за артисти и най-обикновени артисти, които се представяха за изроди. Ята голондрини летяха в небето и не искаха да ползват българските си имена. В тая шумотевица деликатните хора
говореха с коремите си, а миглите на красавиците създаваха непоносима мараня.