Първата и последна свобода

Добродетелта е от огромно значение в общест­во, което бързо се разпада. За да изградим един нов свят, нова структура, различна от старата, трябва да бъдем свободни, така че да можем да виждаме нещата, а можем да бъдем свобод­ни само когато сме добродетелни, тъй като добродетелността означава свобода. Може ли неморалният човек, който се ста­рае да стане добродетелен, да знае какво е добродетелта? Немо­ралният човек не може никога да бъде свободен и затова никога не може да разбере действителността.

Слушането е изкуство. За да може човек да слуша истински, трябва да се откаже от своите предубеждения, от предварител¬но изработените представи, от всекидневната дейност. Кога¬то човека е в състояние, при което може да възприема онова, ко¬ето му се казва, тогава му е лесно да разбира. Той слуша, когато е съсредоточил вниманието си. За съжаление повечето от нас се заобикалят със стена, когато слушат - стена от предубеждения, било то религиозни или духовни, психологически или научни, от дневните си тревоги, желания и страхове. И това е стената, която ни заобикаля, когато слушаме. Така всъщност чуваме нашите собствени шумове или звуци, а не онова, което ни казват. Извън¬редно трудно е да оставим настрана нашите навици, предубеж¬дения, склонности и нашата съпротива, така че да стигнем от¬въд думите, да слушаме така че веднага да разберем онова, което ни казват. Това ще бъде едно от затрудненията ни.