Алеф

Когато сме изправени пред някоя загуба, няма смисъл да се опитваме да си върнем онова, което вече го няма, по-добре е да се възползваме от отворилото се пространство и да го запълним с нещо ново..... В следващия миг светкавица прорязва небето и изтрещява гръм....... В този момент небето и земята се срещат с буря, но щом тя отмине, въздухът ще е по-чист, а полето - по-плодородно. Преди това обаче ще бъдат сринати къщи, ще падат столетни дървета, райски места ще се окажат наводнени.

В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.
Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.

Можем ли да се отклоним от пътя, който Бог е начертал? Да, но това винаги е грешка. Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма нищо да научим. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас. *Допълнение на по-горния цитат...

"Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма да научим нищо. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас."