Островът на удавниците

Тук, излегнат на същото това кожено легло или облегнат на този прозорец, той се допитваше до своята съвест, преценяваше своите грешки, вътрешно плака и с това остаря. Мария се отдалечи, също и неговият син - две зараснали рани. Прости си за грешките - той винаги е бил един остров - победи и малкото още от младостта, което му беше останало. Дори победи и старостта, като посади в себе си всяко посадено от него дърво, за да се възроди отново във всяко порастващо дърво. Всеки корен, който се раждаше, беше негов корен.

Дали не беше научил Марсела на прекалено много неща? Ето сега двамата са седнали на Хълма на мислителя, няколко години назад, когато тя е в десетата година. С книга, молив и тетрадка в ръка тя започва от "а" и "б": до-о-м, о-с-т-р-о-в, к-о-н-т-и-н-е-н-т, п-а-р-а-х-о-д...А сега? Сама пише: "Континентът е целият свят оттатък." Също и това: "Островът е един завършен свят."