Животът на Пи

В живота е важно да се слага достоен завършек на нещата.Само тогава можем да продължим напред.Иначе остават думи, които е трябвало да кажем, но така и не сме казали и душата ни тегне от угризения.

Колко ли време е необходимо на един паднал дух, за да убие тяло, което има храна, вода и подслон.

Да избереш съмнението като житейска философия е равносилно на това да избереш покоя като средство за придвижване.

Трябва да кажа няколко думи за страха.Това е единственият истински враг на живота.Само страхът може да надвие живота,Той е хитър, коварен противник -о, колко добре знам това!Няма и капка почтеност, не зачита закони и условности, няма милост.Търси най-слабото ви място и го намира със завидна лекота.Винаги тръгва от съзнанието.В един момент се чувствате спокойни ,самоуверени, щастливи.В следващия страхът, маскиран като ненатрапчиво съмнение се промъква в съзнанието ви като крадец .Съмнението се сблъсква с недоверието и последното се мъчи да го пропъди.Но недоверието е слабо въоръжен пехотинец.Съмнението го отстранява без проблем.Започвате да се тревожите.На помощ идва здравият разум.Ставате по-уверени.Здравият разум е отлично екипиран и въоръжен по последната дума на техниката.Но за голямо ваше учудване въпреки превъзходната си тактика и поредица от безспорни победи той е повален.Чувствате се слаби,разколебани.Тревогата ви придобива страховити размери

Причината, поради която смъртта дебне така отблизо живота ,не е биологическата необходимост, а завистта.Животът е така прекрасен,че смъртта се е влюбила в него с ревнива,обсебваща любов,която гледа да докопа каквото може.Но животът леко се измъква от забравата,като губи само едно-две незначителни неща ,и мракът е само мимолетна сянка от облак.

Денят изгря влажен и мрачен, с топъл вятър и небе покрито с плътно одеало от сиви облаци, които приличаха на завалян мръсен памук.

Хората се преселват, защото са изтощени от безпокойство. Заради разяждащото чувство, че колкото и да работят, усилията им няма да бъдат възнаградени, че това, което ще изградят за година, други ще разрушат за ден. Заради усещането, че бъдеще няма, че те може да оцелеят, но не и децата им. Заради съмнението, че нищо няма да се промени, че щастието и благополучието са възможни само другаде.

Времето е илюзия, която само ни кара да се задъхваме от бързане.

Да избереш съмнението като житейска философия е равносилно на това да избереш покоя като средство за придвижване.