37,2 сутринта (Бети Блу)

...когато човек поднесе чашата на отчаянието до устните си, не би трябвало да се изненадва, ако след това в устата му горчи.

Човек никога не съжалява, когато се опита да надмине себе си, това се отразява винаги добре на самочувствието.

-О,не може да бъде!ЧУВАМ ГЛАСОВЕ!
Тя се разрида.Чувствах как цялата се беше вцепенила в ръцете ми.Нямаше нищо по-мъчително за мен от това,направо ме убиваше.
-Чувам ги в главата си!В ГЛАВАТА СИ!
Започна да става голям клинчар в банята,нещо съвсем ненормално.Прочистих си гърлото.Вдигнах я и я пренесох на леглото.Запалих лампата.Тя се обърна на другата страна,свита на кравай,захапала юмрука си.Коленичих до нея,целунах я,отдръпнах юмрука й от устата и го засмуках.
-А в момента чуваш ли ги още?
Тя поклати отрицателно глава.
-Не се тревожи,ще се оправи-казах.
Но какво разбирах аз, глупакът,от тези неща,имаше ли поне нещо,което да ми е ясно,какво можех да й обещая?Та да не би да се чуваха в моята глава тези шибани гласове?Прехапах си устните,иначе,както бях замаян,сигурно щях да почна да й пея приспивна песен или да й предложа билков чай.И така останах до нея,стегнат и мълчалив,почти толкова полезен,колкото хладилник в далечния Север,и доста след като тя заспа,изгасих светлината и останах така в мрака с широко отворени очи,очаквайки всеки миг цял рояк виещи демони да връхлети върху мен от мрака.Мисля,че нямаше да знам какво да направя.

...когато говореше така,можех да видя как безброй врати се затръшват след нея,без да съм в състояние да направя каквото и да било,за да я настигна.Излишно беше да й развивам отново жалките си теории само и само да й докажа,че греши или че нещата ще се наредят.Винаги се намира един тъпанар, който да поднесе чаша вода на някой с изгаряне от трета степен.Тъпанар като мен.