Бийтълс

Баща ми живееше в своя си свят, затворен в нерешима кръстословица.

И още веднъж преглътнахме в себе си онова, което ни беше най на сърцето и се разотидохме всеки с камък в душата си.

... палачинките се топяха на езика ни, а сладкото от ягоди имаше вкус на цяло лято и половин детство.

- Как се казва г-г-групата? - попита Ола.
- Snowflaks - отвърна Бобен. - Запомнете това име.
- Snowflaks - повтори Ола. - Само през з-з-зимата ли свирите?
... - Не, умнико. През лятото се казваме Raindrops.

Тогава внезапно чух една картина. Честна дума. Чух я. Рязко се обърнах и се озовах точно пред една налудничава фигура, която стоеше на мост, държеше се за ушите и крещеше с всички сили. Зад нея всичко гореше, а от небето капеше кръв. Чух я. Самата истина. Стоях като закован пред картината. "Вик" гласеше надписът под рамката, потръпнах отвътре, викът прорязваше ушите ми, и не викаше само фигурата, хълмът зад нея също крещеше, и небето и моста, на който стоеше, целият свят бе един вик ...

А майка ми страшно харесваше Yesterday...
- Нещо не съвпада - промълви Ола. - Н-н-не ми харесва, когато родителите ни си п-п-падат по онова, което ние х-х-харесваме.

ръката на Нина бе като капан около моята.

После се появи Хамер, учителката по немски и минутите се завлачиха като болнави мравки.

Бавно училищният двор опустя, сякаш тъмните, широки врати бяха отвори на прахосмукачки.

вятърът ме помете с метлата си и пръсна пясък в очите ми.

Наближихме брега.
- Обичаш ли Бийтълс? - попитах.
- Сладки са - отвърна тя.
Направо щях да се удавя. Сладки.

Бяхме притихнали като карфици върху игленик и уплашено зяпахме змията.

Гюнар имаше малко отнесен, но и нахакан вид, не бяха ли такива всички големи братя, които си имаха работа с едва покълнали картофи, подали върха на челата си над нивата.

всичко изглеждаше нормално, с изключение на лицето на татко, опънато като кордите на тенис ракета.

Смехът покри като тлъст каймак стаята.

... обувките на Джон му бяха толкова големи, че първо правеше стъпка в тях и чак след това пристъпваше напред.