Смешни любови

Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествените небесни сили, а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди едно на друго небеса

Точно в тази безпричинност е късчето свобода, което е отпуснато на всеки от нас и към което трябва непрестанно и неотстъпно да посягаме, за да остане в този свят на железни закони малко човешки безпорядък.