Аз съм пратеникът

Може би една сутрин ще се събудя, ще се изсуля от себе си и ще погледна старото си Аз, проснато мъртво между чаршафите.

Забелязали ли сте, че идиотите имат много приятели ?

Можеш да си измисляш всякакви извинения, без самият ти да им вярваш.

Истината понякога е оголена до крайност. И можеш само да я съзерцаваш.

Да се отърсиш от лъжите носи облекчение.

"Традиция" понякога е мръсна дума, особено по Коледа.
По цялото земно кълбо семействата се събират и хората се радват един на друг за няколко минути. После в продължение на час се изтърпяват. След което започват да си лазят по нервите.

-Ти си най добрият ми приятел,Ед - казва тя след малко.
-Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче.

Прозявката на едно момиче може да е толкова красива, че стомахът да те присвие.

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.

Стане ли нещо шантаво, не се минава без теб. Ти си като някакъв магнит за всякакви смахнати истории.

Може би се бои, че щом не мога да я имам, няма да я искам.
Ясно и просто.
Както винаги е било.
Тя не иска да ме обича, но не иска и да ме загуби.
Иска всичко да си е наред. Както преди.
...
Гледам я как върви по улицата и свива зад ъгъла. Тя знае, че стоя и я гледам и точно преди да завие, се обръща за последно и ми маха. В отговор вдигам ръка и тя изчезва.
Бавно.
Понякога болезнено.
Одри ме убива.