Аз съм пратеникът

Може би една сутрин ще се събудя, ще се изсуля от себе си и ще погледна старото си Аз, проснато мъртво между чаршафите.

Забелязали ли сте, че идиотите имат много приятели ?

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.

Можеш да си измисляш всякакви извинения, без самият ти да им вярваш.

Да се отърсиш от лъжите носи облекчение.

-Ти си най добрият ми приятел,Ед - казва тя след малко.
-Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче.

Истината понякога е оголена до крайност. И можеш само да я съзерцаваш.

"Традиция" понякога е мръсна дума, особено по Коледа.
По цялото земно кълбо семействата се събират и хората се радват един на друг за няколко минути. После в продължение на час се изтърпяват. След което започват да си лазят по нервите.

Прозявката на едно момиче може да е толкова красива, че стомахът да те присвие.

Стане ли нещо шантаво, не се минава без теб. Ти си като някакъв магнит за всякакви смахнати истории.

Може би се бои, че щом не мога да я имам, няма да я искам.
Ясно и просто.
Както винаги е било.
Тя не иска да ме обича, но не иска и да ме загуби.
Иска всичко да си е наред. Както преди.
...
Гледам я как върви по улицата и свива зад ъгъла. Тя знае, че стоя и я гледам и точно преди да завие, се обръща за последно и ми маха. В отговор вдигам ръка и тя изчезва.
Бавно.
Понякога болезнено.
Одри ме убива.