Престолът на русалката

Смаяна бях колко често се налага човек да избира, отново и отново, милион пъти дневно - да избира любов, после да я избира отново и колко различно бе да обичаш и да си влюбен.

Винаги съм твърдяла, че нищо не оживява купона по-добре от куп ревящи жени.

Исках да завържа възел, който да трае вечно. Но не с някого другиго. А със себе си.

Питах се дали бих се влюбила в него, ако беше продавач на обувки в Атланта ... Едва ли щях да се влюбя и това бе разочароващо, тъй като разбиваше и последните ми илюзии.Бях се влюбила в него заради монашеството му, заради верността му към неговата същност, защото си беше самодостатъчен в самотата, защото желаеше да се промени. А най-много обичах в него способността да ме съживи. Той успя да ме върне на самата мен.
Бе жестоко и трудно да проумея, че връзката ни никога не е принадлежала на истинския живот с истинска къща, където переш чорапи и режеш лук. Принадлежеше на сенчестите пластове на душата.