Къща от език

ДОСЕГА СЕ НАТИЧАХ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА ЖИВЕЯ
ТРИСТА ГОДИНИ КАТО КОСТЕНУРКА

побеждавах на кросове
бягайки след теб
още непозната
насреща

Ода на радостта

любовта е радостта да дадеш

давам ти роза
давам ти ябълка

с всяка дреболия ти давам част от себе си

шепа въздушна душа
парчета кърваво месо

любовта е радост от даряването

влюбените самоубийци се раздават целите-
мъртвите любовници пеят одата на радистта

Много ти е спестено,момиче със студени очи

Много ти е спестено,момиче
със студени очи,в прегръдките на онзи,който
цял живот ще повтаря само
една-единствена дума:"Защо?!Защо?!Защо?!..."
Спестено ти е неоснователното хокане на баща ти,
гълченето на майка ти заради онова,което
не си свършила,падането от колелото,ожулените
колене,строгият поглед на учителя,ужилването
от оса,сълзите,капещи върху страниците на непрочетения
сантиментален роман,страхът от тъмното,
кахъренето пред напъпилия бюст в отражението на огледалото,
нощните кошмари,срамът,когато те погъделичка лекият вятър,
мъките на първата любов,безсъниците,главоболията,
неочаквано грубата прегръдка,разочарованията,
болките...Всичко това и още много неприятни неща
са ти спестени в живота от онези,които със спокойна
ръка,соколов поглед нагласиха мерника на снайпера.
Взряха се в черното кръстче и преди изстрела се поколебаха
само дали да стрелят във вдлъбнатината
между гъстите ти вежди или в голото хълмче
над детското ти сърце.Спестени са ти и още много неща
от този по принцип тежък,но изпълнен с толкова
красиви мигове живот.Но това стихотворение не е за тях,
както не е и за това,че издъхна в ръцете на баща си.

Докато опиша короната на цъфналия кестен,
той вече е окапал

всеки ден
отивам в пощата
като на църква

изпращам ти писмо

а когато го получиш:
ти вече не си онази за която е било написано
нито пък аз съм вече онзи който го е изпратил

Препуснаха по небето,душа моя,гола лирико,
бели липицанери

питаш:
обичаш ли путката ми

казвам:
обичам
а ти моя хуй

и ти отговаряш все така искрено

при това
разбира се
душата подразбира

думите на любимия са
чисти и целомъдрени като ръка на грънчар

И в тази книга подчертахме едни и същи места

твоят мъж те ревнуваше от мен
а не знаеше че прекара нощта със сен-джон перс