Лудост

Знаех, че психиатрията е театър. И животът е театър. Ако играеш правилно, може да ти повярват. И да се получи някак мъдро.

Кратките 45 години на социализма създадоха у хората налудничавата представа, че човек трябва да създаде дом, две деца и семейство: иначе не е Нормален. В други времена, за да се напълни един живот е била достатъчна една нещастна любов.

Не бях момче, по-скоро бях натежал и преуморен човек в края на младостта си. Старец в края на младостта си. Очаквах скоро младостта да свърши, за да стана отново млад в зрелостта.

Защото плахо очакваше Светът да бъде добър с него. Като всяко ококорено към Света дете.

Двамата представлявахме знаменита картина: убит от вяла безнадеждност доктор и неговият цъфтящ от неразбираема бодрост пациент.

При лудите е така - те са ни чужди, защото не разбираме техните причудливи емоции.

Трябва да видиш решетки, по дяволите, за да се радваш на небето ...

Има хора, които използват нормалността като брадва - секат и цепят света и сортират цепениците най-безстрастно. Те направо обезсмислят света с нея.

Камък от хиляда тона стриваше душата ми на брашно от горчива отрова.

... лудите са си просто такива хора - нито по-добри, нито по-лоши от нормалните, просто неспособни да се приспособят към тоя свят.

Всеки слаб човек иска да се огради от света със стена от заплашителна неразбираемост.

...Лудостта запазва младостта. Защото човек явно остарява, оглеждайки се в нормалността, в нормални огледала. Оглеждайки се в кривите, той се смее и остава млад. И даже не може да порасне, остава дете, някак инфантилен. В нормалния, външен свят изискванията на нормалните хора и на нормалните ситуации почукват като камъчета полираната обвивка на човека и той - лека-полека - се ожулва и захабява. А в Болницата средата е мека. Никой не изисква от теб да си особено нормален. И ти бродиш по алеите розов и усмихнат.

Хората не ги интересува дали аз ще бъда щастлив, или нещастен. Интересува ги спокойствието им. Важното за тях е да не ги занимавам с разни тъпи промени в живота си!

Зрял си тогава, когато се слеят искам и трябва.
На всяка възраст, ако човек е зрял и безгрижен, е дете.