Лудост

Не бях момче, по-скоро бях натежал и преуморен човек в края на младостта си. Старец в края на младостта си. Очаквах скоро младостта да свърши, за да стана отново млад в зрелостта.

Защото плахо очакваше Светът да бъде добър с него. Като всяко ококорено към Света дете.

Двамата представлявахме знаменита картина: убит от вяла безнадеждност доктор и неговият цъфтящ от неразбираема бодрост пациент.

При лудите е така - те са ни чужди, защото не разбираме техните причудливи емоции.

Има хора, които използват нормалността като брадва - секат и цепят света и сортират цепениците най-безстрастно. Те направо обезсмислят света с нея.

Камък от хиляда тона стриваше душата ми на брашно от горчива отрова.

... лудите са си просто такива хора - нито по-добри, нито по-лоши от нормалните, просто неспособни да се приспособят към тоя свят.

Всеки слаб човек иска да се огради от света със стена от заплашителна неразбираемост.

Знаех, че психиатрията е театър. И животът е театър. Ако играеш правилно, може да ти повярват. И да се получи някак мъдро.

Трябва да видиш решетки, по дяволите, за да се радваш на небето ...

...Лудостта запазва младостта. Защото човек явно остарява, оглеждайки се в нормалността, в нормални огледала. Оглеждайки се в кривите, той се смее и остава млад. И даже не може да порасне, остава дете, някак инфантилен. В нормалния, външен свят изискванията на нормалните хора и на нормалните ситуации почукват като камъчета полираната обвивка на човека и той - лека-полека - се ожулва и захабява. А в Болницата средата е мека. Никой не изисква от теб да си особено нормален. И ти бродиш по алеите розов и усмихнат.

Хората не ги интересува дали аз ще бъда щастлив, или нещастен. Интересува ги спокойствието им. Важното за тях е да не ги занимавам с разни тъпи промени в живота си!

Зрял си тогава, когато се слеят искам и трябва.
На всяка възраст, ако човек е зрял и безгрижен, е дете.

Кратките 45 години на социализма създадоха у хората налудничавата представа, че човек трябва да създаде дом, две деца и семейство: иначе не е Нормален. В други времена, за да се напълни един живот е била достатъчна една нещастна любов.