...малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ

Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно за да ни преобразят. После си тръгват. Точка. Остава само въпросът дали ние също не сме уроци за други, без да го осъзнаваме?

Лекувам те

Лекувам те

С пясък,море и вкус на солени вълни.
С дълги вечери след залез слънце
И студено бяло вино
С шумни стари приятели
И весели нови компании.
С музика,танци и смях.

Страх
Гледам те.
И си представям
Как разговаряме за всичко и за нищо
Как заспивам и се събуждам на гърдите ти
Как те целувам...

ръцете ти рисуваха любов по гърба ми ...

два часа. толкова оставаха, докато дойде да я вземе и
заминат.

куфарът ѝ продължаваше да стои така празен ...
отвори го още сутринта, но си обеща да не го докосва.
не и преди той да се обади с думите "долу съм, слизай."
[...]
това бе третият път, в който ѝ обещаваше
време-път-заедност.

затова предпочиташе да я почака малко, отколкото да
разопакова после.

за трети път.

любовта ме прави нетърпелива,
признавам.

той е уверен и мъдър
а аз съм плаха и все бъркам
някъде нещо
и после си мисля
„дано не си спомня“
защото по принцип съм друга -
по-добра и по-смела
но около него така се притеснявам
че някак все забравям
кое как…

харесва ми да мисля за любовта
не като нужда от
а като желание за.
Обичане.