Почти природни истории

Прочетох тази книга като бурлеска. И бедата е там, че колкото и анотации, прегледи и мнения открих(на български няма почти нищо), не видях нищо подобно. "В силно въздействаща симбиоза от историческа ерудиция и творческо въображение..." - да, така е, но навсякъде се говори само за история и "spoiler alert :)" - вампири. Не разбрах защо всички се захласват по вампирската история (сравняват го с Брам Стоукър), развиваща се на фона на Карлистките войни в Испания, и по-точно през 1840 г. Книгата е доста добра историческа фикция, като Перучо дава правдоподобни роли на действителни исторически личности, като Рамон Кабрера и Гриньо (мале колко съм начетен, нищо че не бях чувал за него довчера), Жорж Санд, Шопен и не знам колко още други. Най-хубавото за мен беше автентичния за времето на описваните събития помпозен стил, пропит с ирония и накъсван от прелестни природни картини и ... латински названия на истински и измислени растения и животни.
Веднага го поставям редом до "Гаргантюа и Пантагрюел" на Рабле и "Посмъртните записки на клуба Пикуик" на Дикенс.