Стръкчета трева

Застанал на кърмата, винаги си мисля:
Светът - Божествен кораб - с
гръдта си смело среша
Пространството и времето,
и всички хора по земята
заедно пътуват, странстват,
в една посока плават.

Разбрах, че е достатъчно да бъдеш с тия, които харесваш...
Друг вид блаженство аз не диря, плувам във това като в море.
Всеки е нужен някъде...
всеки има свое място в шествието.
Защото всичко е шествие.
Вселената е шествие с
движение отмерено и съвършено.

А ето, сега ми се струва, че
тревата е хубавата,
неподстригана коса на гробовете!

Песен за себе си