Цилиндърът на магьосника

- Говорят на някакъв чуждоземски език - каза Сниф. - Нищо не им се разбира!
- Как звучеше? - попита Муминтрол ...
- Плъхла си тисла - каза Сниф.
Мама Муминка въздъхна.
- Хубава работа! - каза тя. Как ще разбера какво искат за десерт на рождения си ден или колко възглавници искат!

- Tarzan hungry - викна Муминтрол и се изкачи по една лиана. - Tarzan eat now!
- Какво казва? - попита Сниф.
- Казва, че ще яде - каза госпожица Снорк. - Нали разбираш, нищо друго не може да каже. Това е английски, така говорят всички, които идват в джунглата.

- Колко страшно? - попита хемулът.
- Горе-долу колкото от тук до вратата или малко по-нататък - каза Снусмумрик.

Но поне сега бурята беше поутихнала. Морето беше заменило гневното си съскащо зелено със спокойно синьо, а вълните носеха гребените си от пяна по-скоро като украшение, отколкото като заплаха.

Железните колесници на бурята преминаваха с тътен по небето, а морето запращаше бясно най-големите си вълни към самотния остров.