Омагьосана зима

Гостите обожаваха своите дълги, поразпуснати предиобеди,когато денят настъпваше постепенно,а те си разказваха какво им се е присънило през нощта и слушаха как Муминтрол приготвя кафето в кухнята.

Колкото до катеричката, тя седеше в гората и гледаше разсеяно от дърво към дърво.
Дори опашката и да отрежеха, не би могла да си спомни в кое от тях живее и какво бе тръгнала да търси,когато излезе.

И тогава се случи нещо,което не се бе случвало,откакто първият муминтрол решил да спи зимен сън.Муминтрол се събуди и повече не можа да заспи.
Той гледаше лунната светлина и ледените кристали по прозорците.Чуваше как бумти печката в избата и все повече се разбуждаше и учудваше.

Мама Муминка тръгна право към кухнята, за д априготви горещ сироп.
Когато водата завря, тя забърка силно лекарство против настинка със захар,джинджифил и един стар лимон,какъвт овинаги криеше на предпоследната полица зад грейката на каната за кафе.

Пролетта реши днес да не бъде поетична, а само палава. Изхвърли във въздуха купища чорлави малки облачета, смете последния сняг от покривите, очерта навред малки поточета и - общо взето - си играеше на април.