Тайнството на юни

Театърът е най-важното нещо на света, защото там показват на хората какви биха могли да бъдат и какви копнеят да бъдат, въпреки, че не се осмеляват, а също и какви са в действителност.

Обикновено по това време татко Мумин вече беше приготвил ябълковото вино у дома в Муминската долина.Огънят за Мидсомар винаги се запалваше край морето и всички животинки от долината и гората слизаха на брега, за да гледат.По-надалеч от брега и на островите горяха и други огньове, но огънят на муминското семейство винаги беше най-голям.Когато се разгореше с пълна сила,Муминтрол обичаше да влиза в топлата вода,да се отпуска и да се носи по вълните,докато гледа огъня.
- Отразяваше се в морето - продължи мисълта си на глас Муминтрол.
- Да - съгласи се госпожица Снорк - А когато изгореше,откъсвахме девет вида цветя, слагахме ги под възглавниците си и всичко,което сънувахме, се сбъдваше.Не трябва да промълвиш нито думичка,докато ги береш,а също и след това.
- Твоите сънища сбъдваха ли се? - попита Муминтрол
- Естествено - отговори госпожица Снорк - И винаги беше нещо хубаво.

Елховата гора наоколо се беше разредила и изведнъж пред тях се разкри падина.Лека нощна мъгла изпълваше горската поляна кат мляко в паничка.
Муминтрол и госпожица Снорк боязливо спряха в края на гората.Зърнаха къщичка с гирлянди от листа около комина и колоните на входната врата.
В мъглата иззвъня звънец.Стана тихо - а после отново се чу звън.Но от комина не излизаше дим,а в прозореца несветеше лампа.

- Толкова много неща не разбираме! - каза си мама Муминка. - Но защо пък да трябва всичко да ти бъде точно така, както си свикнал?