Да бъдеш Христо Мутафчиев

Гледах "Хъшове" пет години след премиерата без Христо.
... Ако ме беше попитал някой, щях да кажа това: да направиш от мъртва (за мен) материя, каквато е литературната основа на спектакъла - симфония, е изключително постижение. Да накараш петнадесет актьори да повярват и усетят трепета и смисъла на думата свобода, да изригнат и да преживеят романтиката на група балкански пирати, с цялата им наивна поетика и жажда за приключения, е голяма... много голяма работа!

Така ли помагаме?
Така помагат родителите и лекарите - лъжат!

Че светът е пълен с великолепни книги и произведения, които никой не е чел. И така ще си остане.

Има толкова малки чудеса, които забелязваш само при нещастия. Едно отваряне на очите ти се струва като изгрев, осветяващ цялата планета.Едно помръдване или дума, или усмивка ...

Понякога вдъхновението може да е цвете, може да е знак Стоп. Мен например знаците Стоп , образно казано, ме вдъхновяват да продължа.

- Защо, тръпка си е много хубава дума?
- Да бе, като кифла, локва, будка, пръчка, плюнка и бабуна. Все красиви думи.
- Ох, ти с твоите претенции ...
- ... или пък мравка...
- Престани!

Щастието е рядко, но много силно чувство, което обаче за разлика от всички останали за миг лекува, осмисля, мотивира и изпепелява тъгата, дори тя да е била продължителна. То е енергиен източник и когато ти се случи, е въпрос на емоционален стандарт и опит да го разпознаеш и да се възползваш от късмета си. Научете се да сте щастливи, това спасява животи!

Театърът е моментно случване, за което след това няма доказателства.Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш, те изчезват, но остава много въздух за дишане.

Липсата на сън те отвежда до заключени помещения някъде в душата ти, за които не си и предполагал, че съществуват. Почти винаги едно от тях се оказва бар.

Щастието се крие зад всеки ъгъл.Въпросът е, че не всяко щастие е предназначено за всеки. Не всяко щастие е за теб.

Изговориш ли го, изречеш ли страха си, той спира да бъде нещо, което криеш и те трови.Става тема, осветяваш го и вече не е толкова страшно. Всичко, за което посмееш да говориш или да споделиш, спира да бъде нощен кошмар или спазъм в корема, който те парализира.