Надеждата за дете

Научих се да не живея в миналото и да не мечтая за бъдещето, приех живота такъв, какъвто е, заради самата мен, а не в името на нещо нереално! И се почувствах по-добре!

Трябва да има и някой след нас, който да гледа залезите и да брои падащите звезди, да се смее и плаче.

Когато в един прекрасен ден смътното и неясно притегляне към майчинството, което така или иначе живее във всяко женско сърце още от детството, започне да се надига и израства в непреодолимо желание за дете. Тази мисъл: "Искам бебе" е може би най-съкровената мечта на всяка жена. Понякога се получава неочаквано, друг път - закъснява. А Понякога? Понякога... поредният тест за бременност предателски показва само една розова чертичка... Към гърлото ти се придвижва буца и отново една сдържаш сълзите си. Или може би по-скоро не, защото те отдавна са се превърнали в едни непрестанен вътрешен поток. Поток от сълзи..., от обида..., от разочарования...

Животът - това е кръг от раждане до раждане. Когато погледнем децата си, ние разбираме, че се е случило най-важното в живота ни - и това сме го направили ние!
Когато видим внуците си, ние разбираме защо сме родили децата си - кръгът се затваря! И тогава... тогава имаме усещането, че вечността е в нашите ръце.

Ако започвах живота си отначало
Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяля по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по-малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които живеят разумно и здравословно – ден след ден, час след час.
Да, преживяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове.
Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало, следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Надин Стеър - 85 - годишна