Mea Culpa Една любовна история

Признаваше, че няма нищо трагично в това един осемдесет и пет годишен човек да умре;но сърцето и се късаше от мъка, и то буквално;гърдите я боляха, сякаш остър нож се забиваше в тях всеки път, когато си поемаше въздух. Баба и беше като постоянен пристан, нещо осезаемо в едно детство, белязано от непрекъснати местения, нова среда, непознати хора.Баба и дядо бяха постоянни величини.Неизменно там, малки и незначителни;здрави и пъргави, с отворени врати за гости и винаги свръхвъзторжени да видят всичките си внуци.