Физика на тъгата

Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.

Смъртта е череша, която зрее без нас.

Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.

"Вероятно всички разказани сънища трябва да започват с онова откровено и стряскащо в простотата си отключващо изречение, което чух от Ая, когато беше на 4: Сънувах, че съм будна."

"В България Бог няма, бабо, изтърсих още като пристигнахме и видях, че сменя олиото в кандилото на стената. Баба ми се прекръсти бързо и невидимо. Сигурно щеше да ми се сопне заради тия приказки, но видя баща ми на вратата и само вметна: Ами то в България какво ли има, ни червен пипер, ни олио. Само тя можеше да събере така физическия и метафизическия дефицит в държавата. Бог, олио и червен пипер."

"Отсъствието на думата не отменя страха, напротив, натрупва още повече, прави го още по-непоносим, премазващ"

"Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх"

"Сънувам, че съм красив. Не точно красив, а неразличим. Като другите."

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.

Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около шест минути... Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете.

"Светът беше разделен на две - добри и лоши, наши и ваши. Ние, по една щастлива случайност, се бяхме паднали от нашите, следователно "от добрите"

"Баща ми е вегетарианец. И ветеринарен лекар. Просто не си яде пациентите"

"Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране. Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност. Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се(и затова)прекрасен свят."

"Бог не дава веднага език на новородените. И това никак не е случайно. Сега то знае тайната на рая, но няма език за нея. Когато му се даде езикът, тайната е вече забравена"

"Но това е големият писател, не пита. Или е сигурен, че си го чел, или не му пука"

"Минах покрай един трафопост. Трябва да се препише, да се снима, да се документира. Ръждясалата табелка "Внимание. Опасно за живота." и наредените около нея снимки на мъртъвци. Сякаш всички тези от некролозите са ровичкали неправомерно нещо в трафопоста (на живота?) и токът ги е отнесъл."

"Не съм умрял все още. Предстоя. На минус три месеца съм. Не знам как се брои това отрицателно време в утробата. Тук е тъмно и уютно, вързан съм за нещо, което мърда. След три месеца ще мина отвъд. Тази смърт някои наричат раждане."

За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.

Старостта е свикване.

Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.