Физика на тъгата

"Отсъствието на думата не отменя страха, напротив, натрупва още повече, прави го още по-непоносим, премазващ"

"Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх"

"Вероятно всички разказани сънища трябва да започват с онова откровено и стряскащо в простотата си отключващо изречение, което чух от Ая, когато беше на 4: Сънувах, че съм будна."

"В България Бог няма, бабо, изтърсих още като пристигнахме и видях, че сменя олиото в кандилото на стената. Баба ми се прекръсти бързо и невидимо. Сигурно щеше да ми се сопне заради тия приказки, но видя баща ми на вратата и само вметна: Ами то в България какво ли има, ни червен пипер, ни олио. Само тя можеше да събере така физическия и метафизическия дефицит в държавата. Бог, олио и червен пипер."

"Светът беше разделен на две - добри и лоши, наши и ваши. Ние, по една щастлива случайност, се бяхме паднали от нашите, следователно "от добрите"

"Сънувам, че съм красив. Не точно красив, а неразличим. Като другите."

"Баща ми е вегетарианец. И ветеринарен лекар. Просто не си яде пациентите"

"Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране. Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност. Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се(и затова)прекрасен свят."

"Бог не дава веднага език на новородените. И това никак не е случайно. Сега то знае тайната на рая, но няма език за нея. Когато му се даде езикът, тайната е вече забравена"

"Но това е големият писател, не пита. Или е сигурен, че си го чел, или не му пука"

"Минах покрай един трафопост. Трябва да се препише, да се снима, да се документира. Ръждясалата табелка "Внимание. Опасно за живота." и наредените около нея снимки на мъртъвци. Сякаш всички тези от некролозите са ровичкали неправомерно нещо в трафопоста (на живота?) и токът ги е отнесъл."

"Не съм умрял все още. Предстоя. На минус три месеца съм. Не знам как се брои това отрицателно време в утробата. Тук е тъмно и уютно, вързан съм за нещо, което мърда. След три месеца ще мина отвъд. Тази смърт някои наричат раждане."

За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.

Старостта е свикване.

Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.

Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.

Смъртта е череша, която зрее без нас.

Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около шест минути... Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете.

Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.