На Изток от Запада

Не й трябват на нея очи, за да види моя свят. Нито пък на мен ми трябват очи, за да видя нейния. Моята кръв тече в нейните вени, а нейната в моите. Кръвта ще ни помогне да прогледнем.
из "Девширме"

...С други думи, по-малко камъни трябвало да влачи човек на гърба си. Напред и нагоре. И никакво гледане назад. От гледане назад, каза ми, нищо добро не е произтекло. Или се превръщаш в стълб от сол, или си губиш любимата в Хадес.
из "Девширме"

България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.