Българско зелено

Всичко ни разделя.
Цъфне кокиче - строим барикади.
Задуха вятър - митинги около парламента.
Няма вода - шествия със свещи.
Падне дъжд - рок-концерти на протеста.
Сякаш не сме учили друго действие.
Само разделяне.
Разделя ни обесването на Левски, разделя ни и честването на Ботев.
Разделя ни Каравелов, разделя ни и Караджата.
Разделя ни Гео Милев, разделя ни и Вапцаров.
Разделя ни президентът, разделя ни и царят.
Разделя ни, ако е сряда, разделя ни и ако е петък.
Няма нещо, което да не ни разделя.
Футболът ни обединява, докато бием.

из "Вторично подивяване"

Песен за петната по слънцето

Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце, в началото, когато изгряваше беше ослепително чисто и ярко.
То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре.
- Отдавна не сме имали подобно слънце!
- Изключително слънце!
- Ето, това е слънце! - казваха хората.
Така се говореше. И се пишеше.
Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу.
Залязваше.
- Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха.
- Какво ти съмнително, направо си беше ...
- Съмнявам се дали изобщо беше слънце.
- И чие?!?...
И започнаха да се разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от тези, дето си ги знаем.
Дето се говорят при залез слънце.
И се слагаше петно след петно върху слънцето.
А на другия ден слънцето отново изгря.
То беше залязло съвсем естествено, само за вечерта, и изобщо не мислеше да залязва в онзи смисъл.
Изгря, но с петна.