Франи и Зуи

Все едно да те приберат в лудницата и някой друг пациент, пременен като доктор да дойде при теб и да почне да ти проверява пулса или нещо такова ... Ужас!

Около минута и половина по-рано Франи с подчертано треперлив глас бе отклонила четвъртото предложение на майка си за последните петнайсет минути да ѝ донесе чаша "хубав, горещ пилешки бульон"...
Щом се намести отново на стола, госпожа Глас въздъхна, както въздишаше неизменно при всякакви обстоятелства, когато ѝ отказваха чаша пилешки бульон. Но тя, така да се каже, кръстосваше с патрулния катер по храносмилателните системи на децата си от толкова години вече, че тази въздишка изобщо не беше истински сигнал за поражение.

Отново се облакъти на бюрото и зарови лице в шепи. Този път седя неподвижно почти половин час.
Когато се размърда отново, сякаш го бяха окачили на конци като марионетка и някой ги дърпаше прекалено ентусиазирано. Като че му оставиха време колкото да вземе пурата си, и ново яко дръпване на невидимите конци го метна към стола на другото бюро в стаята - бюрото на Бъди, където беше телефонът.

- Какво е това тук?Пот? - и без да дочака отговор, тя го хвана за лакътя и го поведе, направо го помъкна, все едно беше лекичък като метла, към светлината, излизаща от прясно боядисаната ѝ стая. - Пот. - Тонът ѝ надали би бил по-учуден и неодобрителен, ако порите му бълваха суров петрол. Ама какво си правил, да му се не види? Току-що се изкъпа!

След като си способна да рухнеш с пълна сила, защо не използваш същата енергия, за да се крепиш жива и здрава и да си гледаш работата ?

- Вземи се разболей някой път и си иди на свиждане, и ще разбереш колко си нетактичен!

- Много обичам да пътувам с влак. Ожениш ли се, не можеш вече да се вредиш да седнеш до прозореца.

Щом тя си е решила да кара нервна криза, най-малкото, което можем да сторим, е да се погрижим да не я изкара на спокойствие.