Възвишение

Като в любов безответна, коя ся накрай и в омраза превръща. Не можете ся срещна. И тогаз сърдце ти ся обръща и тръгва надругаде.

Мене ако питаш, и доколкото го аз познавам и мога да проникна в тъмний му негов ум, той ся е зафанал с Делото и Револуциата, понеже знай, че нищо няма особен смисъл, а с револуциата животът става по-пълен и пъстър, влазя тръпка в него. Иначе какво? А така ще бъдеш ти гарибалдиец в Италия, възстаник в Крит, обирач на хазната в Араба-Конак. Животът ти ще ся изпълни със събития, Делото ще му даде посока, Револуциата ще та изправи с оружие в ръка против безсмислений порядък на света. Туй може и да няма смисъл, но пък не е част от него. Тъй ся ти завърташ в друго колело, не в туй, мелиш в друга мелница, и това, кое излиза стрито изпод нейните воденични камъни, е хлябът на такива като мен.
Пък и хайдушкий живот може да е много хубав ...

Природата е много хубава по туй време. Балканът. Гората е толкоз зелена, полюшва ся едва-едва, шуми леко. Мирише на младост. И цяла е в светлина. Светлоструй ... Не ми ся обикаля с тая дружина. Ще ми ся ей тъй да тръгна из гората, из полетата, без цел и посока, да вървя тъй от място на място - не че някъде определено отивам, ами ей така. Да ся скитам. Като някой циганьор дори. Иде ми да зарежа и дружината, и револуциата, и ей така да тръгна да ся скитам из гората, да ся пека на камъните като някой смок, да ся търкалям в тревите. Да пия от кладенците и като ся нагорещя, да си плискам лицето с вода от потоците. Да лежа тъй в тревата с разперени ръце и да гледам нагоре в небето. Без всякоя цел. Защо светът е хубав! Много е хубав дори! Очарователна работа! неизразима! Или в человека има нещо, което тъй неудържимо го влече към света?

Ти само спри и ся огледай. Разгледай добре България. Е туй ако не е голяма работа, аз не знам кое е.

Сичкото е сбъркано в тая България - и мостовете, и реките, и полята, и сичко! Зафанали къща - построили курник! После сложили там коня!

Ако разгънеш гъстата горска шума на някое усойно място или разтвориш някой къпинак, можеш да застанеш вътре и да си речеш: ето тук не е стъпвал человечески крак от сто години. Може бити и дори и повече...
Има много такива места в Балкана. Непроходени от десетилетия, че даже и столетия. Хората вървят все по едни и същи пътища и пътеки, ако ся загледаш, някъде можеш да видиш и просеките, които са направили. А други места, и те са много повече, тънат в забрава от человека, там природата е пълен господар и нейният живот си тече пълнокръвно в усамотение. Трева ся редува с трева, листата с листа сяка година, слънцето кротко грей между клоните и ничий крак не нарушава този покой. Само растенията и светлината обитават там, зиме снегът, друг път дъждът. Какви места! Тези там са щастливите дървета!

Следвай Съдба си и не бери дерт.

Докато ся разхождах после из Котел, защо не ми ся прибира вкъщи, как вървя по едни стръмни улици, гледам между каменние стълби прораснали стръкове здравец,пробили си някак път между сие плочи. Как? Ей туй желая да ми ся обясни как става!...Как са пробили път оттук? Туй са каменни плочи,не е шега! И помежду им има разстояние да пъхнеш един бешлик,туй-то. Но природата е всесилна,природа си пробива път отсякъде! Живот е неудържим! Няма спиране туй нещо брате,не,няма спиране! Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци,и там сигур ще има на нея живот,някак си ще оцелей,ще пробий,ще прорасне в огъня, ако тряба! Яка работа,ти казвам! Не мога само разбра дали туй е възхитително,защо е живот мило благо,или е то ужасяващо,защо е той всепроникваща болест. В тоз смесен свят сигур е и тук истина смесена.

Народ що вика: научил ся поп на варен боб, свършил ся боб - отучил ся поп.

Майка ми фуча и я гълча, защо е аслъ сестрица ми Марианка на двор лепа, на къща слепа - само ѝ дай да ся кипри, а вкъщи ако може нищо да не пофане.

Хубаво е, брате, лятоска из Балкана. Гора ся разлистила, ухай на зелено, тук-там ся срещат насред габерите и буковете и някои люляци, кои по високото по-късно цъфтят, и един стига да омирише цял баир. Ний лежиме по пъстрите сенки, не бързаме за никъде.

И тъй мине ся не мине, гледаш двама ся сбият, пък после ся окаже, че нямало защо. Но те кат'ся сбият, вече има защо.

Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква.

Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил.

- Ти какао пил ли си?
Аз даже не го разбрах що ми дума. Тогава той отиде до сарака и свали оттам една пъстра-шарена ламаринена кутия, на коя с красиво извъртяни латински букви изписано "Какао Милка".

Ни смелост има в него да ся опълчи, ни добрина да преглътне, ни достойнство барем да мълчи. Гледам го и ся чудя - как тоз чиляк, как туй ся съчетава с търсеният от нас тъй називаемий Ибриям ага, и с Об
и, и с някои от тез хора в комитетите? ... Сякаш са туй две различни раси, два разни народа под едно име.

две думи ще рече, с тях три лъжи.

Цял живот в манастир затворен ... И туй не е живот, ако питаш мен. Душа си я спаси, я не, но живот си с сигурност затрива.

Туй си беше празна мечтайност. Но е мечтайност време си минава, път ся преваля и живот си изтича.

Долна му риза омачкана, ще речеш, че са я досега в тепавица тъпкали - сто и двайс' ръба има на нея. Га че ли не чиляк, ами акордеон гледам насреща си!

А иначе наоколо - слънце приятно грей, сняг дружески блести по път и по дървета, небе любезно ся синьо отгоре ширнало ...