Мръсна хаванска трилогия
от Педро-Хуан Гутиерес
Въведени са общо 3 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (17): rayo, Блум, Аз Барух, elichkata, majmunata, kk6ps, Даниела Начкова, Иван Стоянов, dora, eliwolf, Dayana ॐ, Coraline, nadness, Хейко, salvador, soul, Scarabei
В момента четат тази книга (1): инопланетянин
Смятат да я прочетат (3): eskarina, Цветелина, Гълъбица
Потребители прочели тази книга (17): rayo, Блум, Аз Барух, elichkata, majmunata, kk6ps, Даниела Начкова, Иван Стоянов, dora, eliwolf, Dayana ॐ, Coraline, nadness, Хейко, salvador, soul, Scarabei
В момента четат тази книга (1): инопланетянин
Смятат да я прочетат (3): eskarina, Цветелина, Гълъбица
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
"Съботите автобусите в Хавана не са хич редовни. Почти ги няма. Но най-добре е да не ти пука. Дори леля ти да умира от рак, дори да нямаш почти нищо за ядене, дори да няма автобуси, или да си безработен. Най-добре е да не ти пука. На първа страница на днешния вестник има интервю с един важен и надут министър. Нахилен, нашишкавял, в него той казва: "Куба не е нито рай, нито ад". Бих го попитал: " А тогава какво е, чистилището ли?" Но не. Журналистът само се е усмихнал доволно и е използвал цитата за заглавие на първа страница."
"Бяха му инжектирали дълбоко в мозъка илюзията, че има власт. Това е единственият начин да превърнеш хората в наемници: да ги убедиш, че са част от структурата на властта. А в действителност изобщо не могат да се доближат до трона. Затова ги избират сред най-големите селяци. Или сред най-шантавите и проклетите. Накрая, когато ги прегазят годинките, осъмват с натрапчивото усещане за провал и поражение, с чувството, че са пропилели живота си. Наслаждавали са се на властта на оръжията, на властта на полицейската палка, на саморазправата с останалите граждани, на това да унижаваш, да биеш и да тикаш хората в килиите. Накрая някои осъзнават, вече с пречупен дух, че са едни нещастни говеда с палки в ръка. Но са вече толкова уплашени, че не могат да я захвърлят"
Бях погнусена четейки първите 80-100 страници, където най-често споменаваната трибуквена дума е за назоваване на мъжки полов орган. Отвращавах се от натуралистичното описание на секса. Мислех си, що за човек ще седне да пише цяла книга с толкова вулгарности и цинизми накуп.
После в разказите на Гутиерес разбрах защо. Там, където няма хляб, няма място за философия.
Или както обобщава самият автор: "На такива безочливи времена елегантното писане никак не отива. Когато си заобиколен от грубата действителност е невъзможно да сътвориш изящен текст.
Пиша, за да провокирам другите и да ги накарам да помиришат лайната. Трябва да наведеш муцуна до земята и да помиришеш лайната. Това е моят начин да тормозя подлеците и да се ебавам с онези, които обичат да слагат намордник на хората, дръзнали да говорят.
Вече не можех да мълча и да си съчинявам тъпотии заради едната похвала. Правилата на играта бяха прекалено стриктни. Разрешено беше единствено да казваш "да". От което нямаше смисъл.
Пратих всичко на майната си и започнах да пиша истински истории. Разкази, които можеха да излязат разголени насред улицата и да викат: Свобода, свобода, свобода!"