Бруклински безумства

Четенето беше спасение и успокоение, моя утеха и предпочитан стимулант - четенето за удоволствие и нищо друго, заради красивата тишина, която те заобикаля, когато чуваш думите на автора да отекват в ума ти.

Така се стигнало до момента, когато, разбира се, момиченцето вече не страдало по изгубената си кукла. Кафка й бил дал нещо друго в замяна и докато тези седмици се нижели, писмата излекували малката от нещастието й. Разполагала с история, а когато човек има късмета да живее вътре в една история, в един въображаем свят, тогава несгодите на този свят престават да съществуват. Защото, когато я има историята, реалността изчезва.