Чочарка

Благодарение на страданието ние бяхме най-после излезли от войната, затворила ни в своя гроб на безразличие и злоба, и бяхме поели отново пътя на нашия живот. Той може би беше нещо дребно, изпълнен с невежество и грешки, но все пак бе единственият, който трябваше да живеем, както без съмнение би ни казал Микеле, ако беше с нас.

Всъщност нашите собствени нещастия ни правеха равнодушни към нещастията на другите. По-късно размислих, че това е може би една от най-лошите последици на войната: да прави хората безчувствени, жестокосърдечни и да убива в тях милосърдието.

Казах така, колкото да кажа нещо, че и между нацистите можеха да се срещнат и добри, и лоши хора, както винаги се случва, и го запитах по какво съди, че тия двамата са лоши. Той се засмя:
— Тук не се касае за лоши и добри. Може би със собствените си жени и деца те да са много добри, както и вълците и змиите са добри с женските и малките си. Но какви са с човечеството, това именно е важно, тоест с мен, с теб, с Розета, с тези евакуирани и селяни. С тях те не могат да не бъдат лоши.
— Защо?
— Защото — каза той, след като размисли — те са убедени, че е добро това, което за нас е зло, и вършат зло, като мислят, че вършат добро. С други думи, изпълняват дълга си.

Авиаторите, които пускаха бомби, не знаеха нищо за нас и нашите паметници, невежеството ги правеше спокойни и безмилостни, може би причина за всички наши и чужди беди, защото злобата не е нищо друго освен форма на невежество. Човек, който знае и е просветен, не може да върши злини.

Съжалявам, той беше добър човек. Но умря, както могат утре да умрат много хора като него: тичайки след парите и самозалъгвайки се, че те са най-важното нещо в живота. А после бе внезапно смразен от страх при вида на това, що стои зад парите.

Баща ми не е лош човек… но за четири чаршафа и малко злато щеше да убие човек… а ние за една идея не бихме способни да убием дори пиле…

Докато не загубят всичко, няма да разберат нищо… трябва всичко да загубят, да страдат, да плачат с кървави сълзи… само тогава ще им дойде умът в главата.

И днес, когато за сто лири може да се купи един хляб, докато за толкова пари преди войната човек преживяваше половин месец, мога смело да твърдя, че през време на война не съществуват нито верни приятели, нито хора, нито пари — нищо. Войната обърква всичко и заедно с видимите неща унищожава много други, които не можем да видим, но които съществуват.

Така се случва с неуките деца: обикновено, когато тръгнат на училище и се научат да пишат и четат, първото нещо, което правят, е да изпишат стените с неприлични думи. Считам изобщо, че не е достатъчно хората да научават образованието, те трябва да се научат как да си служат с него…

Ала аз не се уплаших, защото бях с Розета, а нашата сила е много голяма, когато сме с човек по-слаб от нас, който се нуждаеше от закрилата ни.

Истинската тъга е на нас, италианците!

Ах, наистина животът ни е съставен от навици и дори честността е навик, веднъж променят ли се навиците, животът става ад, а ние — разюздани дяволи, които не уважават себе си и другите.

— Няма повече да ви чета, защото вие не разбирате нищо… безсмислено е да се мъчиш да обясняваш на човек, който никога не ще може да те разбере. Но помнете, всеки от вас е Лазар… и като ви четях историята му, говорех за всички вас… за теб, Париде, за теб, Луиза, за теб, Чезира, за теб, Розета, и дори за самия себе си, и за баща си, и за онзи разбойник Тонто, и за Северино с неговите платове, за бежанците, които са тук, за германците и фашистите там, долу в равнината, въобще за всички… Всички вие сте мъртви, всички сме мъртви и мислим, че живеем… Докато вярваме, че сме живи, защото притежаваме свои планове, свои страхове, свои сделчици, свои семейства, свои деца, ще бъдем мъртви… Единствено в деня, в който почувстваме, че сме мъртви, затрити, разложени, вмирисани и че още отдалече воним на трупове, само тогава ще започнем едва-едва да се пробуждаме за живота… Лека нощ!

"Чистотата не е нещо, с което се раждаш, не е дар от природата, а се изгражда чрез изпитанията в живота. А който я е получил наготово, рано или късно я губи.Така че в крайна сметка е по-добре да се родиш несъвършен и да станеш - ако не съвършен, то поне по-добър, вместо да се родиш съвършен и после да бъдеш принуден да загубиш илюзорното си съвършенство при сблъсъка с реалния живот."

"Бях прекарала в планината девет месеца - ден след ден, час след час, минута след минута, люшкайки се между надеждата и отчаянието, страха и смелостта, волята за живот и желанието да умра. Но повече от всичко очаквах освобождението, защото свободата не е само прекрасна, тя е и справедлива, щом всички са еднакво свободни. И изведнъж осъзнах, че когато някой има подобни очаквания, той живее по-истински от онези, които не очакват нищо."

"Човек привиква към всичко, дори и към войната, и това, което го променя, не са изключителните събития, които се случват рядко, а именно тези привички, които показват, че сме способни да приемаме случващото се, без да му се противим."

"Ако човек не яде, той не може да свърши нищо, дори не може да си потърси храна."

"Съжалявам, защото беше добър човек. Но умря така, както ще умрат мнозина други: прекарали целия си живот в преследване на печалбата, обсебени от илюзията, че не съществува нищо по-важно от парите, в един момент ще открият онова, което стои зад парите, и ще се смразят от ужас."

"За да разбереш един човек, трябва да го наблюдаваш, докато прави нещо в свой интерес."

"Животът ни е изграден от навици; почтеността също е навик. Но когато хората си променят навиците, животът им се превръща в ад, а те самите - в разюздани дяволи, загубили уважение към себе си и другите."

"Щом млада жена завърти главата на някой стар мъж, той рано или късно се проваля."

"Жената трябва да е вярна на мъжа си независимо от всичко - дори и ако той й изневерява."