Поезия
от Хулио Кортасар
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (5)
покажи всички
Небесни неща, захвърлени по ъглите,
вече не ме утешават,
защото човек не е щастлив само защото не е
нещастен ...
вече не ме утешават,
защото човек не е щастлив само защото не е
нещастен ...
Мисля, че не те обичам,
а че обичам само невъзможността -
толкова очевидна - да те обичам
както лявата ръка,
влюбена в ръкавицата,
която живее върху дясната.
а че обичам само невъзможността -
толкова очевидна - да те обичам
както лявата ръка,
влюбена в ръкавицата,
която живее върху дясната.
Поема
Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
» Добави коментар
Коментари (0)