Тихи бури

Селянин

Със същата кола,
с която превозваше тор и жито,
по същия път,
по който отиваше да оре и сее
и сред същата тишина,
раждала дните му,
един ден
го откараха на селските гробища.
Дали защото му бяха познати
колата и пътя, и утрото;
дали защото не вярваше
в последното тръгване
или разбираше,
че вече е късно за връщане -
той бе спокоен
и дори се усмихваше.
Ала за миг,
посред нивата неразорана
и обрасла с тръни и бурени,
преди да го спуснат
в дълбоката яма,
той сякаш отвори очи
и се смръщи:
Както над другите тук,
так и над него
двата квадрата земя
ще си останат занапред незасяти!