На изток - в рая

Пазарният подход(сиреч пазаруването) също вече не върши работа.Колкото и да се старая,не винаги успявам да потисна погнусата и шока и те се изписват издайнически на лицето ми,колчем Скъпоценното си купи нова дрешка(всъщност не знам какъв е правилният термин за раздърпани,недопоръбени парцали в черно,забодени с безопасни игли и нечувани дизайнерски етикети-дрехи вероятно е неподходяща дума).Така че съвместното пазаруване отпада като форма на комуникация.
С домашното ни извънземно живеем в различни паралелни светове.
И понеже понякога,когато е щастлива-ако съм улучила случайно тазседмичната ѝ любима манджа или съм успяла да се усмихна лицемерно и да излъжа,че ми харесва най-новата ѝ черна парцалка,или я оставя да слуша любимата си песен 77 последователни пъти с децибели,достатъчни да напукат огледалото в банята на съседите,-в някои от тези редки моменти в очите на извънземното все още мога да видя следа от усмивката на моята безследно изчезнала дъщеря,само заради нея упорствам с опитите за общуване.

Човек и добре да живее се жени.И става родител.После извънземни отвличат детето му.И го подменят с извънземно.По причини на политическа коректност наричано тийнейджър...Как се комуникира с извънземни?
След като изпробвах всички лингвистични похвати,за които бях чувала,и няколко,за които специално прочетох,зарязах вербалния подход.Една американска психоложка обясняваше, че хормоните създавали късо съединение в мозъка на тийнейджъра и го лишавали от способността да чува какво му говориш и да разбира какво му казваш.
Кулинарният подход върши работа понякога,но е много ненадежден.Един ден изплюсква всичкото свинско и обявява зеленчуците за не-храна.На другия ден е вегетарианка и яде само круши.

Градът е превзет от водата - валяща, течаща, ромоляща, просмукваща, подгизваща, капеща, плискаща, стелеща се, кълбяща, всепоглъщаща и неумолима. Мъгла, студ, влага, дъжд - как да не се влюбиш в новозеландската Нова година!

Ходенето по улиците на Уелингтън изисква специфична пешеходна техника, която позволява на местните жители да се придвижват из родния си град с елегантността на платноходки ( буквално - с издути от вятъра дрехи, развети като флагове коси и винаги в посока на преобладаващото въздушно течение или под ъгъл спрямо него, но никога насрещно или перпендикулярно).
... крайбрежната алея не е за разходки. Тя е само за фотографите да си я снимат и за туристите да си я купуват под формата на туристически картички. Силата на вятъра там е неописуема, даже гларусите не се опитват да летят, а се оставят да бъдат размятани и запокитвани във всички посоки от необузданата стихия, докато накрая се озоват на някое по-заветно място зад хълм или сграда, където отново могат да практикуват съвършените си летателни техники.

Всяко окландско домакинство има лодка - поне една. И всеки уикенд окландци са на вода, във водата или в краен случай - край водата. Всичко живо кара канута, каяци, сърфове, платноходки, джетове, скутери, рибарски лодки, катери, изобщо всичко, което може да се похвали с положителна плавателност. През почивните дни всички пътища и магистрали се напълват с влачени на ремаркета яхти, лодки, скутери и цели кораби. Бензиностанциите заприличват на пристанища, заливите - на супа топчета ...

"Властелинът на пръстените"
Дори да не ви харесва светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми.
Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след раздаването на Оскарите, новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание - от министър-председателката, която създаде министерство, отговарящо за "Властелинът на пръстените", до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие.
Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие.

Изумително е колко много хора в Нова Зеландия живеят доброволно или дори умишлено на места, до които няма пътища или пътищата са непроходими през по-голямата част от годината, или могат да се ползват само при отлив, или пък само със специално разрешение на местния маорски старейшина, за да не се обезпокоява танифата - маорски воден дух, който живее в езерата, блатата и други влажни места.