Сънят на сенките : книга за мъртвите

Все по-малко утешителни думи за отечеството ни мога да ти кажа, мило мое дете, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета.
По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези неща. Духовната нищета предхожда и поражда другата.

От устните му със свистене излизаха горди думи:

Не съм ни първият, ни вторият, ни третият...
Аз само казвам:
- Внимавайте! Убийците са между нас.
Те бавно вършат свойта братска работа...

Беше извършено поредното братско убийство. Иван Радоев не можа да присъства на последната си премиера, беше вече много болен... Но хората, които забраниха преди 11 години неговата пиеса /и не само нея/ - убийците му /да изредя ли имената им?/ седяха в залата на първия ред и ръкопляскаха. /Пак ръкопляскаха!/ И се усмихваха. /Пак се усмихваха!/ Боже!

Поезията не може да бъде убита, тя умира само от собствената си смърт - казваше Иван Радоев. Поетите обаче ги убиват.