Сабазий

Жал ми е за тях и виждам мъката им. Всъщност виждам мъката им по-добре от всичко останало, защото тя е едно втвърдяване, едно силно сгъстяване между гърлото и стомаха. Някои носят по цели камъни в себе си. Не при мен, разбира се, а горе, на повърхността. Още преди да са слезли в моето царство, те вече ме носят в гърдите си. Много пъти тук долу дори им олеква, но няма как да им кажа това.
Аз съм Хадес и наистина съществувам. Навсякъде.

Ние с баща му го объркахме. Научихме го да цени това, което ние не разбирахме, и да защитава това, за което никога не сме си мръдвали пръста. И докато сами лъгахме себе си, той ни повярва.