Професия читател

Книгите са безпощадни завоеватели. Наглед нищо и никакви, с безкрайно търпение и все по-многобройни, те окупират пространството. Скоро започват да излизат от рамките на библиотеката. Подобно на множествата охлюви в романите на Патриша Хайсмит започват да се катерят по стените, стигат до таваните, настаняват се върху камините, масите, масичките, превземат ъглите, проникват в гардеробите, скриновете и сандъците, а когато лежат по земята, се размножават по мокета или върху плочките в нестабилни и дръзки купчини.
Няма помещение, забранено за книгите. Нищо не може да им се опре. Ония, които не успяват да достигнат салона, кабинета или стаята, се задоволяват с тоалетните, килерите, коридорите и дори тесните тъмни помещения, в които стоят картофите, бурканите с конфитюр, запечатаното с восък вино, прахосмукачката и кълбетата с конци. Групирани, притиснати една о друга, те притежават стабилността и устойчивостта на неолитните побити камъни. Преди време мишките ги гризяха, но почти всички се отказаха, поради безчислеността на множащите се корици. Мишките са доказателство, че прекомерното натрупване на печатен текст може да обезкуражи всеки.

Погълнал съм стотици и стотици по-бързо забравени, отколкото прочетени книги. В някои от тях имаше трохичка очарование, забавни шеги, интересни моменти. И в най-посредствения футболен мач все нещо ще запомните: някое връщане на топката към собствената врата, някой удар в гредата, някое технически красиво движение... Човек чете несполучлива книга с надеждата, че следващата ще е по-добра, дори превъзходна, а ако притежава толкова голямо любопитство, колкото е моето, подобно нещо му се случва често.