Грях

Не помръдва тук слънцето - като тиква на плет.

Тъй както птицата храна,
като изсъхнал посев - дъжд,
потърси с длан ти мойта длан.
Подадох ти я. И с една
тъй лека, нежна топлина
пое я, спяща, изведнъж.

А още нямам трийсет години.
Нямам и трийсет съм щастлив.
Не мисля за тленното битие, не съм плакал вече седем години - от мига, в който моята единствена ми каза, че ме обича, обича ме и ще ми стане жена. Оттогава нямам нито една причина да плача, смея се много често и още по-често се усмихвам насред улицата - на мислите си, на любимите си хора, които с лекота изсвирват на три сърца мелодията на моето щастие.

Синовете ни не са много далече един от друг, разбират се, сякаш са от една племе, а ние с любимата ми - от друго. Може да е подобно, все едно - друго племе сме. Но приятелско, разбира се. И дори им плаща данък. И се радва, че е принудено да плаща. Иначе за какво друго да употреби богатството си от сили, здраве и любов, къде да го вложи? Само един на друг ли да го дава? Тогава ще свърши по-бързо.

Колко вкиснат беше изгревът онзи ден. Бодеше, а не светеше.

Такива големи момичета могат да издържат на паузата, да изслушат паузата, изобщо да не бързат заникъде.

Но както става с щастливите хора, изходът от ситуацията сам ме намери ...

В къщата Родик се събуди и се обади.
Побързаха да отидат при него, едва ли не се надбягваха, всеки със своята нежност, толкова обилна, че Родик се дърпаше учуден: какво ви става?

"Всеки мой грях ... - сънено си мислеше Захарка, - всеки мой грях ще ме мъчи ... А доброто, което съм направил, е по-леко от пух. Кое да е течение ще го отнесе..."

- Как ще живеем? - попита Марисенка усмихната.
- Прекрасно.
- А ще има ли сюжет?
- Сюжет ли? Сюжет има, когато всичко изтича. А при нас все тече ли, тече.