Малки тайни

Струва ми се, че в актьорската професия смелостта е също толкова необходима, колкото е необходима и на артиста на трапеца в цирка например.

В деня на премиерата, след като бяха събрани от съседите няколко фотьойла, десетина разклатени стола, няколко малки столчета, табуретки и една пейка от близкият парк, художникът Марио Маскарели взе парче тебешир и тегли една черта на пода на своето ателие.
Така пространството беше разделено на зала и сцена. В този миг Душан знаеше, че това е потвърждение на представата му за идеалния театър, който отдавна, още в пределинистичния период на антична Гърция, бе безследно изчезнал. За театъра, на който не е било нужно нищо друго, освен тази тънка линия, която тегли художникът, разделяйки света на реален и измислен, на публика и изкуство.

... артистите, макар и подготвени за такова решение, бяха в шок, приличаха на група боксьори, на които, на всички заедно, съдията току-що бе отброил "осем".

Но в театъра невинаги става така, както си го представяме. Онова, което ни се струва лесно постижимо, понякога е невероятно трудно, а нещата, с които си играем, може да бъдат повече от драматични. Има някаква скрита логика в раждането и съдбата на всяко представление и често то не е в унисон с нашите очаквания.

В кръчмата, по правило, сметката се прави накрая, а в живота както се случи.

Народният театър беше сериозно засегнат от бомбардировките, сцената практически бе изгоряла, а депото за декори беше изцяло разрушено. През пролетта и лятото на 1942 година, за да покажат, че не са само окупатори, но и нация, която цени културата, германците извършиха цялостна реконструкция на националния театър и през есента той откри редовния си сезон.

А какво е животът, ако не театър?